Ще го запомним преди всичко с изцепките и маймунджилъците му. Как

Ще го запомним на първо място с изцепките и маймунджилъците му. Как да вземем за пример през 2002 година направи с два пръста " ушички " над главата на испанския външен министър Жозеп Пике - един жест, който в Италия е изключително известен за обозначаване на мъже, на които е било изневерено. Или пък през 2008 година, когато издебна френския президент Никола Саркози и сподели с жест, че иска да го удуши. През лятото на 2004 година пък посрещна английския министър председател Тони Блеър с бяла забрадка на главата.

Спонтанно държание или добре премислена тактика?

Такъв беше той: едно огромно италианско момче. Закачлив шегобиец, зевзек напълно по усета на доста италианци. Политик, който привидно не беше дървен, като останалите, а можеше да реагира напълно непринудено. Всъщност обаче не е тъкмо по този начин, написа италианският публицист Джузепе Севернини, който е посветил цяла книга на феномена " Берлускони ". Авторът е уверен, че жестовете на Берлускони да били добре премислени, същото важи и за прекрачването на нормалните граници. За мнозина италианци такова държание беше конфузно, само че за последователите на Берлускони - точно противоположното. " Берлускони добре разбираше, че рецензията от чужбина и конфузното възприятие на неговите сънародници единствено усилва личната му известност измежду по-ниските класи. Сред тези, които навремето бяха леви, а в този момент гласоподават единствено за него. "

И италианците в действителност всеобщо гласоподаваха за него. През 1994 година, когато за пръв път се кандидатира за министър председател, Силвио Берлусксони взе 43% от гласовете. А въпросът за какво толкоз доста италианци заложиха на него ни води към едни територии, където политиката престава да бъде рационална - ако въобще в миналото е била. Публицистът Ернесто Гали каузи Лоджа писа тогава, че Берлускони няма никаква сериозна политическа стратегия и излъчва подправения усет на пластмаса. Неговите хрумвания са общи приказки, изяснява създателят, само че прибавя още нещо основно: " Политиката има общо със сърцето и с фантазиите. С очакванията и с онази материя, от която са направени фантазиите. Все неща, които горчиво липсват на умерените политически кръгове в днешна Италия. "

Когато рицарят пристигна

В средата на 90-те години на предишния век италианците незабавно се нуждаеха точно от фантазии. Деиндустриализацията на страната докара стопанската система до ръба на рецесията, приватизацията докара до всеобщи уволнения, пазарът на труда беше дерегулиран. Към това се прибавиха и политическите депресии. През пролетта на 1992 мафията умъртви двамата прокурори Джовани Фалконе и Паоло Борселино, корупцията се вихреше, а не един и двама политици поддържаха много съмнителни връзки със света на проведената престъпност.

Протести против концепцията Берлускони да бъде повдигнат за президент на Италия през 2022 година.Снимка: Francesco Fotia/Avalon/Photoshot/picture alliance

И тъкмо тогава се появи Берлускони - рицарят, както напълно скоро ще стартират да го назовават. Един самосъздал се човек, който обещаваше, че дружно със своята партия " Форца Италия " ( " Напред, Италия " ) още веднъж ще вкара ред в страната. Берлускони към този миг към този момент беше натрупал милиарди и твърдеше, че може да придвижи капиталистическите си триумфи на държавно равнище. И гласоподавателите му повярваха - най-вече, тъй като желаеха да му повярват. Те чакаха на страната да се случи " чудото Берлускони "  и въобще не задаваха въпросите за произхода на неговото благосъстояние. Хората не се интересуваха изключително и от спора на ползи сред политическите позиции на Берлускони и неговите бизнес ползи.

Избирателите му прощаваха всичко

" Силвио Берлускони навлезе в политиката, с цел да опази компаниите си ", съобщи още през 1994 година неговият помощник Марчело дел Утри. Но гласоподавателите не се интересуваха от това, те продължиха да считат, че Берлускони е техен изразител. Както написа Джузепе Севернини, Берлускони наподобява на последното издание на автобиографията на италианеца: " Една автобиография, изпълнена с пропуски и самосъжаление. "

Берлускони не криеше положителните си връзки с Путин.Снимка: Mikhail Metzel/TASS/dpa/picture alliance

Трийсетте правосъдни каузи, заведени против Берлускони, направиха на италианците също толкоз малко усещане, колкото и неговите фукливи изявления.  " Казвам най-честно: просто имам вяра, че съм безспорно най-хубавият министър на Италия през нейната 150-годишна история ", съобщи Берлускони през 2009 година по време на четвъртия му мандат. 

Избирателите не се раздразниха и от аферите на Берлускони с млади дами, даже в противен случай: хитовият израз " бунга-бунга ", иронично резюме на секс празненства, които се приписваха на премиера, даже стана част от известната просвета в страната.

Ученичката надмина учителя

През лятото на 2013 година Берлускони беше наказан поради укриване на налози. Наложено му беше и шестгодишна възбрана да заема политически постове, която обаче беше вдигната още през 2018 поради " положително държание ". И той начаса се кандидатира за евродепутат, завоюва поста и през 2019-а влезе в Европарламента - на 82-годишна възраст.

Берлускони и Джорджа Мелони през 2008 година.Снимка: Vincenzo Pinto/AFP/Getty Images

На парламентарните избори през 2022 година неговата партия " Форца Италия "  получи само 8% от гласовете. Преди това Берлукосни се беше съюзил с постфашистката партия " Италиански братя "   и с дясната " Лига ". Както е известно, след тези избори за министър-председателка беше определена Джорджа Мелони от " Италиански братя ". Тя стартира кариерата си като министърка на младежта таман в едно от държавните управления на Берлускони.

На тези избори Мелони съобщи на своя преподавател един урок, който той по този начин и не можеше да си показа: че една съвременна жена може да притисне до стената мъж като него - " рицаря ".

Силвио Берлускони умря на 12 юни 2023-а на 86-годишна възраст.